Преди 3 месеца писах, че ваксинирането срещу COVID-19 трябва да е

Преди 3 месеца писах, че имунизирането против COVID-19 трябва да е народен приоритет номер едно на България, с цел да се предотврати здравна, икономическа и морална злополука. Тогава към момента в Европейския съюз равнищата на имунизиране бяха незадоволителни, а България беше „ на опашката на опашката “. Понастоящем в множеството европейски страни обстановката е надалеч по-добра (данните могат да бъдат видени , само че България продължава да изостава, като това закъснение към този момент е в немалка степен плашещо и сигурно срамно. България освен е на последно място в Европейски Съюз (плюс Норвегия и Исландия), само че е и единствената страна с под 25% имунизирано пълнолетно население (данните са към 16 август 2021 година). В същото време към този момент имаме редица страни, в които постигането на „ групов имунитет “ (поне 70% ваксинирани от цялото население) е въпрос на седмици – Франция, Испания, Португалия, Исландия, Дания имат най-малко 70% население, имунизирано с първа доза. Нерадостно е сравнението ни и със Съединени американски щати, където няма щат с толкоз ниски равнища като при нас. Една от страните с не доста по-високи индикатори е Австралия, само че не трябва да се не помни, че там самото разпространяване на ковид е неведнъж по-малко спрямо Европа и Северна Америка. Официалните данни сочат, че към 16 август в България 1 073 188 души са със приключен имунизационен цикъл. Има и регистрирани 433 234 случаи на COVID-19, забележителна част от които към момента разполагат с антитела и към този момент не е належащо да се имунизират. При близо 7 милиона население може относително елементарно да се реши каква част от подлежащите на имунизация се двоумят, изчакват или даже са изрично решени да не се имунизират. Става дума за почти три четвърти. А трябваше да е противоположното, с цел да се надяваме на „ групов имунитет “. Друг стеснителен факт е дребният марж сред „ първа доза “ (20.5% от пълнолетните) и „ приключена имунизация “ (18.6% - показвам дял от пълнолетното население, защото останалите или нямат минималната навършена възраст за имунизиране, или решението при тях значително зависи от техните родители). Това значи, че темповете на имунизация в действителност спадат спрямо предходните месеци. Също по този начин би трябвало да имаме поради, че тези цифри на-вероятно са повишени заради две аргументи: Част от имунизираните в България в действителност живеят в чужбина, само че избраха да извършат това деяние тук, с цел да избегнат чакането (в други страни имунизацията протича по имунизационен проект, като с преимущество са възрастни и заболели хора, до момента в който тук всеки свободно може да се имунизира където и когато си поиска). Друга част (дано да е доста по-малка) е фиктивна (заради условията за пътуване). Което значи, че картината е даже още по-тревожна. Аргументи срещу ваксинирането… няма. Повтарям, няма. Всичко, което циркулира в публичното пространство като предлог на болшинството наши сънародници да не се имунизират, са заблуди, ирационални страхове и откровени лъжи. Ваксините не дават 100% гаранция, постоянно има риск (дори летален) от странични резултати и затруднения, само че този риск е несравнимо по-нисък от заплахата, наречена COVID-19. Ето образно съпоставяне. От началото на имунизацията смъртните случаи със подозрения, че са провокирани от ваксина, са… 3 (поне толкоз са тиражирани в медиите). При 1 073 188 имунизирани това значи, че смъртността от имунизациите е под 1 към 350 хиляди. За същия интервал жертвите на COVID-19 са над 10 хиляди души. При 7 милиона население това прави смъртност почти 1 към 700. Разликата е 500 пъти. 500 ПЪТИ по-малък риск! Дори да приемем, че при някои рискови групи затрудненията са по-вероятни, тази „ по-голяма възможност “ е 1 на 250 хиляди, 1 на 100 хиляди, или 1 на 50 хиляди, вместо „ усреднената “ 1 на 350 хиляди. Образно казано, шансът ви да спечелите петица от тото 2 „ 6 от 49 “ е 7 пъти по-голям, в сравнение с да умрете от имунизация. В самото начало на процеса, запасите към имунизациите бяха разбираеми. Но след близо 2 милиарда имунизирани по целия свят (и незабележим дял на страничните ефекти) е безспорно, че имунизациите са хем ефикасни, хем безвредни. Тогава за какво процентът имунизирани у нас е толкоз невисок? По-нагоре показах, че антиваксърските безумия се основават на ирационално мислене и държание, без връзка със здравия разсъдък и логиката. Затова и смяната на тези настройки е невъзможна посредством рационални причини. Една от аргументите за скептицизма е обичайното съмнение на българина към институциите, в композиция със сегашната остра политическа рецесия. След като формалната власт (и „ Борисов 3 “, и настоящето служебно правителство) е „ за “ имунизациите, някак си инстинктивно значително сънародници стават „ срещу “. Не е за занемаряване и фактът, че здравният министър Стойчо Кацаров до наскоро беше на антиваксърски позиции и е прекомерно допустимо мнозина в този момент да го подозират в престореност. Друг значителен миг е, че някои безспорни престижи в медицината всяваха съмнение по отношение на имунизациите (и по отношение на заплахата от самия вирус). Разбира се, болшинството престижи се държаха и се държат на равнище, само че актуалният българин (а и актуалният човек изобщо) обича да има вяра единствено на тези престижи, които му споделят това, което желае да чуе. Общественият спор по тематиката пък се води по подобен метод, че покровителите на имунизирането постоянно демонстрират пренебрежителност към съперниците си, което кара последните още повече да втвърдяват позицията си. И по този начин, какво би трябвало да се направи, с цел да се усили делът на имунизираното население, освен това несимволично, а до допустими стойности? Може би е добре първо да стане ясно какво не би трябвало да се прави. В никакъв случай не би трябвало затварянията и рестриктивните мерки да се трансфорат в опция на имунизирането. Тези ограничения имаха смисъл, когато трябваше да „ спечелим време “ в борбата с вируса. Сега, когато имунизациите са налични и леснодостъпни, бизнесът не би трябвало да страда поради безхаберието на страната и/или самоубийствената безнаказаност на част от нейните жители. Особено, в случай че всички работещи в съответния бизнес са към този момент имунизирани. Налагане на ограничавания вид „ сядаш в заведение, единствено в случай че си имунизиран “ не ни правят работа. Просто тъй като това ще изхвърли от пазара болшинството консуматори и ще обрече бизнесите на сигурна гибел. За медийно ембарго върху антиваксърите сме закъснели. „ Кутията на Пандора “ от дълго време беше отворена. Разумно би било антиваксърството да се трансформира в скъпо, даже първокласно наслаждение. Например, при отвод от имунизация да се заплаща спомагателен налог, като приходите от него да отиват единствено за опазване на здравето, предпочитано за работещите „ на първа линия “ против ковид. Лошото е, че това изисква политически консенсус, който все още е неосъществим, видно от протичащото се в Народното събрание през последните седмици. Може да се мисли за обвързване на имунизирането с упражняването на избрани специалности, при които работещият е в чест допир с други хора. Това обаче няма по какъв начин да бъде въведено от работодателите, които от месеци (дори години) вият на умряло поради дефицита на (квалифициран) личен състав и не биха желали още повече да лимитират вариантите си. Така че, би трябвало да бъде наложено централно (като условие от РЗИ). Но има ли смелчаци във властта, които да го създадат при тези публични настроения? Провалът (засега) на имунизационната акция е народен срам и имиджова катастрофа  – последното място в Европейски Съюз по имунизация е доста по-страшно от последните места по приходи и битка с корупцията. В очите на външния свят най-вероятно изглеждаме като туземци, а страната ни се трансформира в „ черна овца “, каквато беше около свадите с „ българския чадър “, изравянето на костите на Чарли Чаплин и „ българската диря “ в атентата против папа Йоан-Павел II. Едва ли е нужно да се припомня, че следствията от това (като стопански и културни връзки) ще са мощно отрицателни. Следователно – в случай че си родолюбец, ваксинирай се. Нужна е стройна и проведена акция за повишение на Но тази акция не би трябвало да разчита главно на логичен причини, а да играе върху възприятията, страстите и страховете на нежелаещите да се имунизират. Ключова роля в една такава акция биха могли да изиграят медиците, които се борят с вируса „ на първа линия “. Да се направи поредност от репортажи, в които всеки един от тях да бъде показан освен като предан експерт, а и от чисто човешката му страна – хора със фамилии, деца, родители, фантазии и желания. Рационалният аргумент „ имунизацията понижава в пъти риска от хоспитализация “ да се трансформира в прочувственото „ ваксинирай се, с цел да не умрем от безсилие “ (когато здравната система колабира). Или нещо сходно. Политиците също би трябвало да дадат образец. Всички партийни водачи да призоват своите членове да се имунизират (който не го направи, действително работи против интернационалния авторитет на България). И освен политиците – спортисти, музиканти, всички известни персони следва да бъдат съпричастни. „ Ваксиниран/а = секси “. Призиви за имунизиране да се създадат от Св. Синод, Главното мюфтийство, от всички духовни водачи. Медиите да коментират до какви провали за здравето може да докара заразяването с COVID-19, без да икономисват и най-страшните истини. Да демонстрират действителни случаи на до тогава здрави хора, тежко наранени от затрудненията на ковид. Да изпълват с човешко наличие анонимната статистика за смъртността. В момента най-опасният ни съперник са страховете на хората. За мнозина страхът от имунизацията е по-голям от страха от вируса. А би трябвало да е противоположното. Ще бъде ли направено всичко това? Дано. Ако не, нещата ще продължат по този начин, до момента в който обществото ни се сблъска челно с „ четвъртата вълна “. И тогава за едни от нас ще бъде късно. Другите може би ще осъзнаят, че вярното решение е имунизацията. Но за какво би трябвало да става по мъчителния метод? Димитър Петров, коментар за
Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „ Св. Климент Охридски “ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки закостенял клуб. Секретар е на „ Един завет “ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.